Плитвички езера

Плитвичките езера (на хърватски: Plitvička jezera) са група езера в района областта Лика, Хърватия. През 1949 година са обявени за национален парк.
Площта на националния парк "Плитвички езера" според информация от ЮНЕСКО е 19479 ха, а според хърватски източници е 29482 ха, от които 22000 ха гори. Намира се в Източна Лика, между планините Мала Капела и Плешивица, в непосредствена близост до пътя, който свързва Загреб с Далмация. Най-високият връх на Мала Капела (1280 м) е и същевременно най-високото място в националния парк.
Общата площ на езерата е 217 ха, от които три четвърти се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро.
Националният парк "Плитвички езера" е уникален пример за физично-биохимична лаборатория на открито. Негов основен феномен е особеният начин на създаване на шуплестия варовик в резултат на строго определени взаимодействия между физикохимичните и биологичните особености на карстовата акватория при днешните климатични условия и условията на ненарушено природно равновесие. Чрез образуване на варовикова кора върху подводната растителност, в местата на преливане на водата възникват естествени бентове, от които долината на река Корана се преобразява в каскада от 16 стъпаловидно подредени проточни езера.
Поради различни природни особености, езерата се делят на Горни и Долни. Най-високото от тях, Прошчанското езеро, се намира на 639 м надморска височина, а най-ниското, Новаковича брод, е на 503 м. Горните езера се намират върху доломитна основа, в която повърхностната ерозия създава силно разчленен релеф и обичайна речна долина. Навсякъде около тези езера, а отчасти и в района на водопадите, се простира гора. Долните езера, които са по-малки и по-плитки, се намират върху варовикова основа и са разположени в каньон от отвесни скали, изсечен от реката през времето, предшестващо езерния етап.
Карстовите извори се захранват от подземни води от карстовия фон, който се намира само частично в границите на парка. Главното количество вода в езерата донасят потоците Църна и Биела риека, Плитвица и Сартука, които се вливат в езерата от карстови извори, а Риечица – в Козяк и оттук, в езерата от процеждащи се доломитни извори.
Основната характеристика на езерната система е значителната динамика на непрекъснато нарастване и преобразяване на всички нейни елементи. Под влияние на натрупващия се шуплест варовик при водопадите, дълбочината, големината, формата, та дори и броят на езерата постоянно се променят.
Най-известните водопади на Горните езера са: Батиновачки (Batinovački), Галовачки (Galovački), Козячки (Kozjački), а на Долните: Милановачки (Milanovački), Милке Търнине (Milke Trnine), Велике каскаде (Velike Kaskade), а венец на тази своеобразна водна симфония са Саставци (Sastavci), където езерата се изливат в река Корана и потока Плитвица, с високия 72 m плитвички водопад.
Към природните ценности на парка спадат и спелеоложки обекти – 20 пещери. Повечето от пещерите (14 на брой) са във варовиковата част на Плитвица: Шупляра (Šupljara), Голубняча (Golubnjača), Църна печина (Crna pećina), като особен интерес представляват пещерите в шуплестия варовик, възникнали под водопадите.
-Флора и фауна
Повече от три четвърти от площта на парка е обрасла с гора, а останалата част са поляни и ливади край пръснати селца. Заради голямата височинна разлика – от около 400 m до 1 200 m – в този район се срещат единайсет горски видове. В състава на горите преобладават бук, ела, смърч и бял бор. В местността Чоркова увала (Čorkova uvala – Чоркова котловина), в северозападната част на парка, е запазена девствена буково-елова гора с уникални дървесни екземпляри.
Сред разнообразната фауна се среща дребен дивеч, глигани, сърни, както и постоянните обитатели на парка – мечките, вълците и дивите котки, а в езерата има пъстърва. В този район са регистрирани над 120 вида птици, от които 70 гнездят тук постоянно.
Плитвичките езера са разположени на границата между две климатични зони: приморската и континенталната, където периодичните прониквания на влажен морски въздух постоянно се сблъскват с континенталните въздушни течения. Годишното количество на валежите възлиза на 1 487 mm, а средната годишна температура на въздуха е 8,7 °C. Температурата на водата в Прошчанското езеро и Козяк през лятото достига и до 24°C. Целият район е покрит със сняг от ноември до март, а езерата замръзват през януари и февруари.
В националния парк „Плитвички езера“ са организирани множество туристически маршрути, пътуване с корабче с електрически двигател по големите езера, а в околността съществуват и няколко къмпинга и хотел.
История
Районът, в който се намират Плитвичките езера, е обявен за национален парк на 8 април 1949 г., а от 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство. Названието Плитвице е записано за пръв път през 1777 г. от Доминик Вукасович, свещеник от Оточац.
До 1958 г. районът е непристъпен и до езерата се достига единствено през горски просеки. Поради тази причина броят на посетителите е малък. Тогавашният управител на парка, Йосип Мовчан, решава да бъде изградена система от дървени мостчета, чрез които да се даде възможност на по-голям брой посетители да разглеждат парка, а по този начин да се увеличат приходите за поддръжката му.
Плитвички езера

-Горни езера
Прошчанско езеро, Прошче (Proščansko jezero, Prošće), площ 68 ха, дълбочина 37 м, дължина 2,5 км,
Цигиновац (Ciginovac), площ 7,5 ха,
Округляк (Okrugljak), площ 4,1 ха,
Батиновац (Batinovac), площ 1,5 ха,
Вир (Vir), площ 0,6 ха,
Велики Йовиновац (Veliki Jovinovac) или Велико езеро (Veliko jezero – голямо езеро), площ 2 ха,
Мали Йовиновац (Mali Jovinovac) или Мало езеро (Malo jezero – Малко езеро), площ 2 ха,
Галовац (Galovac), площ 12,5 ха,
Милино езеро (Milino jezero),
Градинско езеро (Gradinsko jezero), площ 8,1 ха,
Велики Бургет (Veliki Burget), площ 0,6 ха,
Козяк (Kozjak), площ 81,5 ха, дълбочина 46 м, дължина над 3 км,
-Долни езера
Милановац (Milanovac), площ 3,2 ха,
Гавановац (Gavanovac), площ 0,7 ха,
Калуджеровац (Kaluđerovac), площ 2,1 ха,
Новаковича-брод (Novakovića-brod), площ 0,4 ха

Още забележителности в Хърватия »