Почивки в Париж

Почивки в Париж

Париж

Париж (на френски: Paris Paris; IPA: [pa.ˈʁi]) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части – десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности. Градът има население от малко над два милиона жители (преброяване през 2012 година 2 240 621 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 километра, има малко над дванадесет милиона жители (преброяване през 2013 година 12 405 426 жители [2]) втората по население в ЕС след Лондон. Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб. Още от Х век, Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век, Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството. Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007, произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция[2]. Според оценки от 2005, БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град[3] и пети в света[4]. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света[5], които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб. В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни)[6] и а символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.
Топография
Париж е разположен на река Сена, Северна Франция, регион Ил дьо Франс, в центъра на Парижкия басейн и е със средна надморска височина 65 м. Към територията на Париж се отнасят и Булонския лес и разположения на изток Венсенски лес. Общата площ на града заедно с парковете е 105 км² и около 87 км² без тях. Историческият център е изграден върху два острова – Ил Сен Луи и по-големия Ил дьо ла Сите, който се приема за най-старата част на града. По принцип, Париж е сравнително равен, като най-ниската му точка е 35 м. над морското равнище. От дясната страна, по протежение на реката, са хълмовете на Монмартър (130 м.), Белвил (128,5 м.), Мениймонтан (108 м.), Бют-Шомон (103 м.), Паси (71 м.) и Шайо (67 м.). От ляво на Сена са хълмовете Монпарнас (66 м), Бют-о-Кай (63 м) и възвишението Сен-Жоневиев (61 м). Островът Ил дьо ла Сите е до голяма степен е зает от институции (Съдебната палата, катедралата Света Богородица и Префектурата). Той е свързан с по-малкия остров Ил Сен Луи, който е застроен през 17 и 18 век.
Етимология
 
Наименованието „Париж“ произлиза от името на основателите на града, а именно келтското племе познато като паризии. Първоначално, по време на римската окупация (I-VI век), градът се е наричал Лутеция (Lutetia Parisiorum, „Лутеция на паризиите“), но по времето на Юлиан Апостат (360 – 363) е преименуван на Париж.[14] Предполага се, че името паризии идва от келтската дума parisio, която означава работещите хора или занаятчии. Париж има много прякори, но най-известният е La Ville-Lumière (Градът на светлините) име, което дължи на славата си на образователен център, а по-късно и като града, въвел първи уличното осветление (през 1667 г.). В неофициални разговори може да се срещне прякора „Paname“ („Панам“).
История
Древна история
Има сведения, че Ил дьо Франс е населяван от хора отпреди поне 40 000 години[18]. Счита се, че Париж е основан около 250 г.пр.н.е. от келтското племе паризии, които основават рибарско селище на брега на Сена. Градът попада под владичеството на римляните, водени от Юлий Цезар през 52 г.пр.н.е. след потушаване на въстанието на Верцингеторикс. Завоевателите наричат новия си град Лутеция, което означава „блатиста местност“ или „място, заобиколено с вода“, което много по-късно историците тълкуват като „остров“. Градът процъфтява и нараства значително докато е под римско владение. През 212 г. получава новото си име „Париж“, кръстен на местното племе паризии. Но на остров Сите и досега не са открити остатъци на келтите, а само на римляните. Останки от цивилизацията на келтите са открити в предградието Нантер и затова напоследък съществуват съмнения у някои археолози, че центърът на Париж и самият град е основан по-късно и в действителност от римляните. В следващите два века градът е непрекъснато нападан от варварски племена, докато Римската империя се разпада и през 451 година районът около Париж е завладян от Атила. В последния момент Атила се отклонява и не напада града.
Средновековие и Ренесанс
Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне. Слабостта на Каролингите – френска кралска династия, довежда до постепенния възход на парижките графове; Одо, граф на Париж е избран от феодалните владетели за крал на Франция. Но Шарл III също претендира за трона. Накрая през 987 г. Хуго Капет – граф на Париж, е избран за крал на Франция от големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг. През 11 век градът се разпростира към десния бряг. През 12 и 13 век тук се включва царуването на Филип II Август (1180 – 1223), градът значително нараства. Главните пътни артерии са павирани, построен е първият Лувър като крепостно укрепление, няколко църкви, а катедралата Парижката Света богородица (Нотър Дам) е проектирана и започната през 1163 година. Няколко училища на левия бряг са слети в едно – Сорбоната, където едни от първите преподаватели са Албертус Магнус и Тома Аквински. През Средните векове Париж просперира като търговски и интелектуален център. Около 1328 г., населението на Париж се оценява на 200 000 жители, което го прави най-големият град в Европа[19]. Но през 1348 г., Черната смърт покосява населението убивайки до 800 души на ден[20], около 40 000 души умират до 1466 г.[21]. 100 годишната война (1337 – 1453) нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, от който са ѝ нужни десетилетия, за да се съвземе. Хиляди са убити от глад, чума, дизентерия и бандите, които тероризират града. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата. Жана д'Арк (известна още като Орлеанската дева) (1412 – 1431) е католическа светица, национална героиня на Франция и една от най-известните фигури на Стогодишната война, която се опитва да освободи Франция от англичаните. Населението на Париж нараства от 1422 до 1500 г. и търпи слаб икономически растеж. Но в същото време Франция е разтърсена от религиозни противоречия. Вартоломеевата нощ е масово клане на хугеноти във Франция, устроено от католиците в нощта на 24 август 1572, деня на св. Вартоломей. Организирано е от крал Шарл IX, неговата майка Катерина Медичи и херцозите дьо Гиз. През нощта в Париж са убити около 3 000 хугеноти. След Вартоломеевата нощ религиозните войни във Франция се възобновяват. 12 май 1588 година е известен като Денят на барикадите, защото за първи път парижани строят барикади, за да защитават града. Градът устоява на набезите на Анри IV (Франция) до 1594 година, когато той влиза в града и става крал. Убит е на 14 май 1610 г. след покушение, извършено от Франсоа Раваяк.
Управлението на Бурбоните
Анри IV превръща Париж в своя основна резиденция, предприема значителни мероприятия, като уголемяването на Лувъра, строителството на моста Пон Ньоф, площад де Вож, площад Дофин и други. Кралят е подложен на непрекъснати набези от религиозни фанатици от двете страни (протестанти и католици), има 23 опита за убийство, докато през 1610 година е убит от католик. Луи XIII става крал само на осемгодишна възраст, като политическата власт е съсредоточена в ръцете на майка му – Мария Медичи в ролята на регент. Макар формално властта да преминава в негови ръце, когато е на петнадесет години, зад него стои безскрупулният и влиятелен кардинал Ришельо. По това време са построени няколко дворци, църкви в стил барок и е реконструирана Сорбоната. Когато умира през 1643 година, той оставя трона на петгодишния си наследник Луи XIV. През 1648 година цялото кралско семейство е принудено да избяга поради въстания, но се завръща триумфално през 1653 година. Въпреки това, „Кралят-слънце“, при царуването си от 1643 до 1715 г., премества кралската резиденция от Париж в близкия Версай, защото ненавижда Париж. Това е период на разцвет за Франция и градът значително увеличава населението си. По време на Луи XV, кралската резиденция е преместена отново в Париж, но след скандали за корупция, които значително дискредитират образа на краля, е преместена обратно във Версай. В края на XVIII век Париж става културната и интелектуалната столица на западния свят. Това е времето на Просвещението, времето на салоните, които са горещо подкрепяни от любовницата на краля Мадам дьо Помпадур. При царуването на Луи XVI Париж достига нови висоти и става престижен град, като се утвърждава като център на изкуствата и науката. В същото време около Париж в периода 1784 – 1791 г. е построена нова стена, финансите на държавата започват да приключват, данъците се увеличават, настъпва глад, недоволство и започват бунтове.
Френската революция
Френската революция започва с щурмуването на Бастилията на 14 юли 1789 г. и приключва с преврата през 1799 година. Много от сблъсъците през следващите няколко години са между Париж и околните селски райони и от абсолютна монархия Франция се превръща в република. На 5 май 1789 г. Луи XVI свиква генералните щати, в които се гласува по съсловия (а по това време Франция е разделена на съсловия – духовенство, аристокрация, и обикновените граждани, в множеството си селяни). Третото съсловие разполага с един глас, докато тези от първото и второто с два. Това състояние на нещата предизвиква недоволство. На тази дата депутатите от третото съсловие (съсловието на народа) се заклеват да не се разпускат, докато не бъде приета нова конституция. Така се стига до създаването на Учредителното събрание. Тези събития слагат началото на революционни действия. На 14 юли 1789 г. тълпа от санкюлоти щурмува Бастилията. На 15 юли е избран първия кмет на града. На 26 август 1789 г. е приета Декларация за правата на човека и гражданина, на чиято основа е съвременната Всеобща декларация за правата на човека.
Наполеон Бонапарт, реставрацията и Парижката комуна
Наполеон Бонапарт се издига във военната си кариера по време на Френската революция. През ноември 1799 г. той извършва държавен преврат и става първи консул, като практически съсредоточава властта в свои ръце. Пет години по-късно, през 1804 година се самопровъзгласява за император (с помощта на френския Сенат) и установява диктаторски режим, като се опитва да превърне Париж в новия Рим. Наполеон води редица победоносни войни, които разширяват Франция и я превръщат в най-голямата държава на континента. Но неудачното му съперничество с Англия и няколко поражения – в Русия, Лайпциг и Ватерло водят до неговото заточаване и края на империята. От 1840 година, тленните му останки се намират в Дома на инвалидите.
Монархията е реставрирана, но единственото, което Луи XVIII (1814, 1815 – 1824) и Шарл X (1824 – 1830) успяват да направят, е да предизвикат нова революция и утвърждават мнението за Бурбоните, че „забравят всичко старо и не научават нищо ново“. Шарл X абдикира, а през 1831 епидемия от холера убива 19 000 души.
На 22 февруари 1848 парижани се вдигат на въстание. Луи Филип абдикира и е установена Втората република. Следват нови бунтове и недоволства. В края на 1848 г. се провеждат избори. Победителят в изборите за всеобща изненада е племенникът на Наполеон, Луи-Наполеон Бонапарт, получавайки 75% от гласовете. Но той не се задоволява с поста президент и подобно на чичо си, на 2 декември 1851 година извършва преврат, самопровъзгласява се за император като Наполеон III и се установява в двореца Тюйлери. По време на неговото управление Париж приема съвременния си вид. През 1853 Наполеон III назначава Жорж Йожен Осман (Georges Eugène Haussmann), известен като Барон Осман за префект на града със задачата да го модернизира. Баронът извършва това с драстични мерки като събаря една голяма част от Париж, като построява големи, широки булеварди. По това време Булонския и Венсенския лес се превръщат в огромни градски паркове. Въпреки че Осман е принуден да си подаде оставката през 1869 г. поради финансови проблеми, неговите идеи са тези, които дават съвременния вид на Париж. През 1870 г. по време на Френско-пруската война, която завършва с обсадата на Париж, Наполеон III абдикира, което води до провъзгласяването на Третата република. Пруската армия навлиза в града и много от известните му постройки се превръщат във военни бази и складове, включително Лувъра. Условията на мирния договор се разглеждат от много парижани като предателство и на 18 март 1871 година избухва въстание, което започва от Монмартър. На 26 март същата година е обявена Парижката комуна (La Commune de Paris, мини социалистическа република), която просъществува от 18 март до 28 май 1871 (72 дни) под девиза „Свобода, равенство, братство“ (Liberté, égalité, fraternité). Дейците на Парижката комуна унищожават статуята на Наполеон и установяват първата в света форма на диктатура на пролетариата. Разгромът на комуната става с цената на много кръвопролития и 30 000 убити.
Париж до Първата световна война
Две световни изложения – през 1889 и 1900 година оставят своя отпечатък върху столицата. Айфеловата кула – най-известната забележителност на Париж, е построена през 1889 г. за първото изложение, в период на просперитет, известен като Бел епок (Хубавото време). Първата линия на метрото, Големият дворец (Гран пале), Малкият дворец (Пти пале) и мостът Александър III са открити за световното изложение от 1900 г. Започва да се развива автомобилостроенето и самолетостроенето.
 
Това е периодът, през който Париж се утвърждава като културна столица на света, особено популярен с кварталите Монпарнас и Монмартър. По това време в Париж започват да творят Пабло Пикасо и Анри Матис. Ражда се импресионизмът. През януари 1910 година, след обилни валежи, водите на Сена се покачват с около седем-осем метра и предизвикват едно от най-големите наводнения на града. Много хора са евакуирани.
Париж и двете световни войни
Първата световна война започва на 2 август 1914 година. Париж първоначално приема този факт с ентусиазъм в желанието си да отмъсти за поражението от 1870 г. Само месец след започването на войната градът се напълва с бежанци, а немците настъпват на 25 километра от града. Правителството е евакуирано в Бордо. Германските войски са отблъснати и градът е спасен. В следващите няколко години Париж е бомбардиран няколко пъти и преживява тежка грипна епидемия през 1916 година.
Периодът между двете световни войни донася социална и икономическа криза. Започват многобройни финансови скандали и корупция в политическите среди.[22]. По това време в столицата пристигат редица имигранти, някои от които стават световноизвестни, като например Жозефин Бекер. Създадени са крайно леви и крайно десни партии. На 5 февруари 1934 г. фашистите се опитват да завземат властта с преврат, при което са убити петнадесет души и ранени 1 500. Това обединява левицата – комунистически и социалистически движения се сдружават и създават Народния фронт, който завзема властта през 1936, но се разпада след около година. На 3 септември 1939 г., Франция обявява война на Германия. След битката за Франция Париж е обявен за отворен град. Хитлер започва окупацията на Франция на 10 май 1940 година и само след месец вече е в столицата. Париж пада практически без съпротива на 14 юни 1940 г. Една голяма част от населението на града, около 1,6 милиона, го напуска. Правителството сключва споразумение с немците и се оттегля във Виши, като оставя града и огромна част от Франция окупирана от немските войски. Париж престава да бъде столица до освобождението. Френският трикольор, както и националният химн, Марсилезата, са забранени. На 23 декември 1940 година е разстрелян първия представител на Съпротивата, инженер Жак Бонсержан.
Преследването на евреите започва 48 часа след окупирането на града. Депортирането им започва през 1941 година, но през юли 1942 година са предприети масови арести на евреи и 12 884 са откарани в концентрационни лагери. След 19 август 1944 г., с наближаването на Съюзническите войски и завземането на Нормандия, се възражда съпротивителното движение и започва въоръжено въстание. На 25 август, Втора френска бронирана дивизия, командвана от генерал Филип дьо Отклок, известен още като Льоклер и Четвърта пехотна америкаснка дивизия навлизат тържествено в града. Германският генерал Дитрих фон Холтиц капитулира без военни действия, пристъпвайки заповедта на Хитлер да разруши града.[24]. По този начин мостовете, музеите и други исторически сгради са съхранени с много малко повреди.[25] Генерал дьо Гол и Льоклер влизат като победители, посрещнати от хиляди парижани по улиците и установяват временно правителство, което просъществува до 1946 година.
Втората половина на 20-ти век и началото на 21 век
След установяване отново на гражданско управление и обявяването на Четвъртата република през 1946 година, Париж се възстановява завидно бързо, най-вече поради минималните физически повреди, претърпяни по време на войната. 1960-те години обаче се оказват доста бурни, предимно заради войните в Индокитай и Алжир. На 17 август 1961 година полицията се разправя жестоко с демонстранти, като убива около 300 от тях. Учудващо този факт остава незабелязан и пренебрегван до 1990-те. През май 1968 година започват бунтове, водени основно от студентите. Това води до насилие над демонстрантите от страна на полицията, но също така и до оставката на генерал дьо Гол и установяване на социално-либерална политика. Водачите на тези бунтове по-късно играят съществена роля в местната и националната политика. След дьо Гол президент става Жорж Помпиду и се заема със строителни мероприятия. Построен е центърът Помпиду. Това е епохата, когато в Париж се страхуват, че той може да бъде завладян от модата на небостъргачите. През 1981 г. за президент е избран Франсоа Митеран, което довежда до нови промени в политиката и градоустройството. Понякога неговите социалистически идеи се сблъскват с тези на кмета на града Жак Ширак. По това време е построена стъклената пирамида пред Лувъра, както и новият футуристичен квартал Дефанс (La Defense). Националната библиотека и операта „Бастилия“ не се ползват с такава голяма популярност. През 1991 година бреговете на Сена стават част от световно културно наследство на ЮНЕСКО. Ширак е избран за президент през май 1995 г. и почти моментално след това се появяват скандалите за корупция. През 2001 година градът избира за първи път от 1871 година насам кмет от левицата – Бертран Деланое. Принос на неговата политика са създадените стотици километри велосипедни алеи, подобряването на градския транспорт, културните мероприятия като Белите нощи и августовия Пари-плаж на кейовете на Сена. Деланое е преизбран през 2008 г. На местните избори през 2014 г., за кметица е избрана Ан Идалго, също от Социалистическата партия, дотогава първа заместнична на Деланое.
Култура
Париж е първостепенен център на културата в световен мащаб. В Париж се намират над 150 музея, като Лувъра, както и забележителни места и сгради, като Шанз-Елизе и Айфеловата кула. Градът е и един от най-важните конгресни центрове, модата, лукса, гастрономията и на любовните пътешествия. Парижките сцени предлагат голямо разнообразие от спектакли (театрални и оперни), а киносалоните − избор на филми от цял свят. Нощният живот има много центрове: Шанз-Елизе, Площада на Бастилията, Пигал, улица Муфтар, улица Оберкамф, известна с многобройните си барове, квартал Маре, Бют-о-Кай, Площада на Републиката, Латинския квартал, Халите, Монпарнас и др.
Музеи
В Париж се намират не по-малко от сто музея, а в региона Ил-дьо-Франс още сто и десет, съставляващи голяма и разнообразна музейна мрежа.
Многовековна столица с богато историческо наследство, Париж привлича многобройни посетители. Най-старият, най-голям и богат музей е Лувърът. Със своите 8,3 милиона туристи годишно това е най-посещаваният музей на изкуството в световен мащаб. Други известни музеи са Националният музей за съвременно изкуство (в центъра „Жорж Помпиду“), Музеят Орсе, посветен изключително на импресионизма. В близост до Париж се намира Версайският дворец, стар кралски замък, построен от Луи XIII и Луи XIV и резиденция на френските крале от XVII до XVIII век. Замъкът и паркът на двореца са част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Сред известните музеи е и Пантеонът, бивша църква, където се намират тленните останки на големи държавни мъже и дейци на науката и изкуството, като Виктор Юго, Волтер, Жан Мулен, Жан Жорес, Мария Кюри и други.
Библиотеки
В Париж се намират голям брой библиотеки. Библиотеката Мазарини, изначално лична библиотека на кардинал Мазарини, е най-старата обществена библиотека във Франция (отворена през 1643 г.).
 
Националната библиотека на Франция се намира в Париж. По-голямата част е в 13-ти арондисман, в комплекса „Франсоа Митеран“, а по-малката стара част се намира в сградата „Ришельо“ във 2-ри арондисман. Националната библиотека е една от най-големите библиотеки на света, като колекцията ѝ се оценява на 30 милиона тома. В тази институция се събират задължителните екземпляри на изданията във Франция от управлението на Франсоа I. Кметството поддържа 55 общински библиотеки[27] и десетина специализирани библиотеки[28]. Най-известна от тях е Историческата библиотека на Париж, основана през 1871, в която се съхраняват над един милион книги, брошури, фотографии, карти и други документи, свързани с историята на града. Друга известна библиотека е кинематографичната библиотека „Франсоа Трюфо“.[29] За разлика от Националната библиотека или библиотеката Мазарини, достъпът до общинските библиотеки е безплатен. Множество университетски библиотеки са отворени за широката публика.
Архитектура и забележителности на Париж
Паметници и постройки
Айфеловата кула.
Триумфалната арка – паметник в центъра на Плас дьо Летуал, построен в чест на победите на Франция и на загиналите във войните.
Домът на инвалидите – музей и гробница на много френски войници, включително Наполеон Бонапарт.
Консиержри – първата царска крепост в града, впоследствие затвор, в който лежали голяма част от членове на Ancien Regime преди смъртта си.
Пале Гарние – Парижката опера, смятана от Хитлер за най-красивата сграда в света.
Парижката Света богородица (или Катедралата Нотър Дам) на Ил дьо ла Сите.
Самаритен – универсален магазин, построен в началото на 20 век.
Сорбоната – Парижки университет, основан през Средновековието.
Статуята на свободата – умален вариант на прочутата нюйоркска статуя, която Франция подарява на САЩ през 1886 г.
Парижкият пантеон – гробница на най-големите герои на Франция.
Сент-Шапел – малка готическа църква от 13 век.
Света Мария Магдалена или Сент Мари-Мадлен – църква в Париж
Площад де Вож – първият парижки площад, построен от Анри IV.
Ру дьо Пари – временно виенско колело, монтирано в периода от 1999 до 2003 г.
Площад Карусел
Музеи
Лувър – огромен музей, където се съхраняват произведения на изкуството, сред които Мона Лиза (Джокондата) и статуята на Венера Милоска.
Музей д'Орсе – музей, разположен в преустроената гара Орсе от 19 век, съдържащ предимно произведения на импресионисти.
Център Жорж Помпиду, известен и като Бобур – музей на модерното изкуство и културен център с голяма обществена библиотека. Прочут с външния си скелет от сервизни тръби.
Музей Роден – голяма колекция от произведения на най-известния френски скулптор – Огюст Роден.
Музей Монпарнас – музей в бившето жилище на художничката Мари Василиеф на Авеню дю Мен 21, показва детайлно историята на прочутото общество на художниците от Монпарнас.
Музей Клюни, бивше църковно абатство, сега Национален музей на Средновековието, съдържащ голяма колекция произведения на изкуството и продукти на човешката дейност от Средновековието, между които цикъла гоблени Дамата и Еднорогът.
 
Улици и други места в Париж
Монмартър – исторически хълм в Париж, където е разположена Базиликата Сакре Кьор, прочут също с кафенета и ателиета на много велики художници.
Шанз-Елизе – прочут широк булевард, често задръстен от туристи.
Улица Риволи – елегантни бутици за туристи.
Площад Конкорд – в началото на Шанз-Елизе, по-рано Площад „Революция“, място на злокобната гилотина и на обелиска.
Площадът на Бастилията – тук се е намирала Бастилията преди Революцията, а днес е новата опера.
Монпарнас – историческо място на Левия бряг, прочуто с мюзикхолове, ателиета и кафенета на художници. В него се намира и гробището Монпарнас, в което са погребани много известни личности.
Гробището Пер Лашез – популярно туристическо място, където се намират гробовете на редица велики френски мъже и жени, както и на известни чужденци, живели във Франция.
Парижките катакомби
Халите – търговски център, важен транспортен възел на парижкото метро.
Льо Маре – старинен (сега моден) квартал на левия бряг, заселен с много гей-хора и евреи.
Люксембургска градина – най-големият парк на Париж, съчетание от различни видове и стилове градини, създадена през 1612 г. по време на царуването на Медичи, любимо място на студенти и туристи от цял свят. Жо Дасен има песен с едноименното заглавие.
Градина Тюйлери – най-старият парк на Париж, от 1564 г., намира се между Лувъра, улица Риволи, площад Конкорд и реката Сена.
Нощен живот
Лидо – кабаре на Шанз-Елизе, прочуто с екзотичните си представления и с това, че в него по време на войнишки отпуск Елвис Пресли изнася импровизиран концерт.
 Мулен Руж, Лудият кон, Парижката Олимпия, Фоли Бержер – известни нощни клубов
Новини от Икар тур

Сицилия- "Островът на Слънцето"

22 Юни 2019 г.
Слънчева Сицилия, така я нарича Омир в  своята творба "Одисея". Централно разположена в Средиземно море, Сицили...

Чужденци се сдобиха с близо 16къщи на остров Сицилия, участвайки в търг започнал от 1 евро

22 Юни 2019 г.
През януаро 2019та година местния съвет гласува стратегия, която стана модерна в Южна Италия за продажба на изоставени къщи на ...

Ранни записвания - как да си изберем почивка. Пълен гайд от професионалисти.

28 Ноември 2016 г.
  Всяка година чакаме ваканцията с нетърпение, за да можем най-после да си починем от натоварването в офиса, злободневн...

Ранни записвания за Турция за лято 2017 с автобус с 4, 5, 5, 7, 9, 10, 11 и 12 нощувки...

22 Ноември 2016 г.
Започнаха записванията за Турция за лято 2017 с автобус с 4, 5, 5, 7, 9, 10, 11 и 12 нощувки, както и самолетни програми с...

Защо да изберем почивка в Гърция (част 1)

13 Ноември 2016 г.
     Неслучайно Гърция е сред най-предпочитаните дестинации. Все повече българи избират Гърция за своята почивка...

Лято в Рим или Милано на най-горещи летни цени!

28 Август 2016 г.
Възползвайте се от специалните летни цени за полети от Рим и Милано! Цена за еднопосочен билет: € 65 Цена за двупосо...
„Бисквитките“ ни помагат да предоставяме услугите си. С използването им приемате употребата на „бисквитките“ от наша страна. Научете повече
Разбрах