Света Гора

Света Гора

Обща информация:
Света гора или Атон е планински полуостров в Северна Гърция. Той е автономна монашеска общност под гръцки суверенитет и седалище на 20 православни манастира. Духовно е подчинена директно на Цариградската патриаршия в Истанбул. Обитаването на полуострова е разрешено само на монасите и общото население е около 1400 души.
Предание:
Според едно старо предание, Света Богородица заедно със Свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър, за да посетят Свети Лазар. Изведнъж лодката се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море лодката се разбила близо до днешния манастир Ивирон. Божията Майка изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила Сина си да превърне това място в нейна градина. Изведнъж зачула глас: „Нека това място да бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение". От тогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията Майка.
История:
Света гора се оформя като манастирска общност през 963 година, когато монахът Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имущество. По времето на Четвъртия кръстоносен поход в 13 век Света гора има нови католически господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на папа Инокентий III. Това продължило до възстановяването на Византийската империя. През 14 век каталунски наемници ограбват атонските манастири.
Когато през 15 век пада Византийската империя, Света гора се намира под ислямското владичество на Османската империя. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатството на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на 19 век, когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като Русия, България, Румъния и Сърбия. Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири и има по една „своя" обител. Така до 1912, когато България има два свои манастира на Атон - Зографския и Хилендарския манастир. През същата 1912 година, по време на Балканската война, турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров, който формално става част от гръцката държава след Втора световна война.
Според гръцката конституция[1] Атонската планина (Света гора) е самостоятелна административно-политическа единица, която има 20 манастрира с правото на самоуправление, което се извършва от „Светата общност", управляваща автономията). Главен град и административни център е Карея, която е седалище на губернатора като представител на гръцката власт. Духовно, Света гора е под директната юрисдикция на вселенския патриарх в Цариград. Наред с манастирите има 12 скита - малки монашески общности, а така също и келии и колиби. Съществуват и постници (пещери и колиби), предпочитани от монасите, желаещи да водят по-строг аскетичен живот. Всички лица, живеещи на Атонската Света гора стават гръцки граждани без никакви формалности, след като приемат монашеството. Всеки поклонник от мъжки пол над 18 г. би могъл да посети Света гора, но едва след като получи специално позволение.
Посещението на жени в Света гора е забранено с императорски хрисовул през 1060 година. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки, които снасят яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони. Във връзка с това е интересно да се спомене, че по времето на гръцката гражданска война, Атон е убежище за много бежанци, между които е имало жени и девойки[2].
Дори и в днешно време манастирите на Света гора са трудно достъпни и поради това често пострадват от големи и опустошителни пожари. Най-пресният случай е от март 2004 година, когато избухва пожар в сръбския манастир Хилендар. Поради същата тази недостъпност загиват патриарсите Александър и Петър VII заедно със 16 души на разбилия се хеликоптер в Егейско море, близо да Света гора.
Езици:Гръцкият език се използва за обща употреба както и във всичките гръцки манастири. В някои манастири обаче се говори и на други езици: в манастира Свети Пантелеймон − руски (35 монаси), в Хилендар − сръбски (46), в Зограф − български (38), а в скита „Свети Йоан Предтеча“ и Лаку − румънски (64). Днес много от атонските монаси говорят и английски.
Атонските манастири:
В Света гора се намират 20 манастира, техният брой е фиксиран и са подредени в стриктна йерархия (брой монаси в скоби):
Атонските скитове са малки монашески селища, състоящи се от отделни килии, каливи, исихастерии и постници, които са подчинени на определен голям манастир. Съществуват също и общежителни скитове, които по своята големина и структура по нищо не се отличават от атонските манастири, с изключение на формалния си статут, и подчинеността си на определен манастир (напр. румънския православен скит „Свети Йоан Предтеча“). Основната отлика на атонските скитове от манастирите е липсата на право на участие в органите на самоуправлението на монашеската република и на поземлена собственост, което ги поставя в пряка зависимост от съответния манастир, върху чиято земя са построени. До началото 1990-те години атонските манастири са както общежителни (или киновиални, в които монасите живеят заедно и се подчиняват на един игумен и единни монашески правила или устав), так и отделножителни (идиоритмични). След като през 1992 г. и манастирът Пантократор приема принципа на общежитието, всички атонски манастири вече са общежителни. Повечето от скитовете в Атон и досега са идиоритмични (отделножителни).