Екскурзии до Будапеща

Екскурзии до Будапеща

Будапеща

Будапеща (на унгарски: Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария. Разположен е в Среднодунавската низина на двата бряга на река Дунав и заема площ от над 550 km². Населението на Будапеща възлиза на приблизително 2 милиона души (с предградията 2 597 000) – това е 1/5 от населението на Унгария. Днешната столица на Унгария е съставена от два исторически града, разположени на двата бряга на Дунав – Буда и Пеща, които се обединяват през 1873 г. Пеща съставлява около 2/3 от града и е по-равната, по-комерсиална част на източния бряг на Дунава. Буда и Обуда са разположени на западния бряг на реката – по-хълмистата част на града, където са разположени Кралският дворец и Гелерт.
Наименование
Името „Будапеща“ е съчетание от имената „Буда“ и „Пеща“ в резултат от обединяването на двете селища на брега на Дунава през 1873 г. То се предхожда от няколко по-ранни споменавания, едно от които е от 1831 г. в книгата „Свят“ от граф Ищван Сечени.
Произходът на имената „Буда“ и „Пеща“ са неясни. Средновековните хроники сочат, че името „Буда“ произлиза от това на своя основател – Бледа или Буда, брат на хунския владетел Атила. Друго обяснение допуска, че името произлиза от славянската дума „вода“, което е превод на латинското име „Aquincum, Аквинкум“ – название на главното римско селище в региона. Редица предположения съществуват и за произхода на името „Пеща“. Една от тях твърди, че името датира от римско време, тъй като в този регион е имало крепост, наречена Контра Аквинкум, която била назована като „Πέσσιον, Песион“ от Клавдий Птолемей.  Според друга теория, „Пеща“ произлиза от славянската дума „пещера“ или от думата „печь, пещ“, във връзка с пещера, в която горели огньове, или с местна варова пещ. В староунгарския език е имало сходна дума със значение на пещ/пещера, а оригиналното старонемско название на местността е било „Ofen“. По-късно с немското название „Ofen“ започнал да се назовава Буда.
География
Будапеща заема 525 km² в централната част на Унгария и е оградена от градска агломерация, разположена на територията на област Пещ. Градът има диаметър 25 km в направление север-юг и 29 km в направление изток-запад. Река Дунав преминава през него от север на юг, като в Будапеща са разположени три дунавски острова – Обуда, Маргит и най-северната част на Чепел. Ширината на реката в най-тясната ѝ част е едва 230 m.
Градът е съставен от две части равнинната Пеща на източния ляв бряг на Дунав и хълмистата Буда на десния бряг на реката. Теренът на Пеща постепенно се издига на изток, като най-източните ѝ части са на същата височина като ниските хълмове на Буда. Възвишенията на Буда, образувани през триаса, са изградени главно от варовик и доломит, в които има формирани пещери и други карстови образувания. Най-високата точка на Будапеща е хълмът Янош с надморска височина 527 m, а най-ниската – река Дунав с надморска височина 96 m.
История
Писмената история на Будапеща започва с римския град Аквинкум, основан около 89 г. на мястото на по-старо келтско селище в близост до бъдещия квартал Обуда. Първоначално военен лагер, Аквинкум постепенно се превръща във важен търговски център. От 106 година до края на IV век той е столица на провинция Долна Панония. Римляните изграждат пътища, амфитеатри, бани и жилища с подово отопление.  Днес Аквинкум е най-известният и добре запазен римски археологически обект в Унгария, превърнат в музей с открита и закрита част. От другата страна на Дунав, на мястото на днешната Пеща се появява селище, наречено Контра Аквинкум или Транс Аквинкум.
 
След IV век Аквинкум последователно е под властта на хуните и гепидите, а от средата на VI век – в Аварския хаганат. В началото на IX век е завладян от Франкската империя, а през 829 година – от България. В самия край на IX век Панония е завладяна от маджарите, които столетие по-късно основават тук Унгарското кралство. Буда, където през 1247 година са построени градски стени и кралски замък за защита от монголците, става столица на Унгария през 1361 година. Завладяването на по-голямата част от Унгария от османците спира растежа на града. Пеща е превзета през 1526 г., а Буда през 1541 г. Докато Буда става седалище на турските управители, при превземането на града от австрийските Хабсбурги през 1686 г. Пеща е практически обезлюдена. През 18 и 19 век най-бързо се развива Пеща, която от 1723 г. е административен център на кралството. През 1800 г. Пеща е по-голяма от Буда и Обуда взети заедно, като до края на века населението ѝ нараства 20 пъти, достигайки 600 000 души, а това на Буда и Обуда само 5 пъти. Сливането на трите района, проведено за пръв път по време на Унгарската революция през 1849 г., е отменено при възстановяването на властта на Хабсбургите. Градът е окончателно обединен от автономното унгарско правителство след образуването на Австро-Унгария от 1867 г., на 17 ноември 1873 г. Към края на 19 век населението на Будапеща е около 730 000 души. През 20 век разрастването на града става най-вече за сметка на предградията, като Уйпещ нараства повече от два пъти през 1890-1910 г., а Кишпещ над пет пъти през 1900-1920 г., докато по-голямата част от промишлеността в страната се концентрира в града. Човешките жертви през Първата световна война и загубата на повече от половината от територията на страната (1920 г.) само временно забавят растежа, оставяйки Будапеща като столица на по-малка, но вече суверенна държава. Към 1930 г. градът има 1 милион жители с още 400 000 в предградията. При избухването на Балканската война през 1912 г. един човек от Будапеща е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Днешния си размер Будапеща достига на 1 януари 1950 г., когато към нея са присъединени 7 близки града и 16 близки села.
Около една трета от двестахилядното еврейско население на Будапеща е избито в нацисткия геноцид по време на окупацията на града от Германия през 1944 г. Будапеща понася тежки разрушения по време на съветската обсада през последвалата зима, както и от кървавото потушаване на народното въстание от 1956 г. По-късно градът се възстановява, превръщайки се донякъде във витрина на относително прагматичната политика, провеждана от комунистическото правителство след 60-те години. От 80-те години столицата, както и цялата страна, е засегната от засилена емиграция и отрицателен естествен прираст.
Административно деление
При създаването си през 1873 г. гр. Будапеща е разделена на 10 района, обозначени с римски цифри от I до X.
Буда обхваща районите I и II, Пеща обхваща районите IV, V, VI, VII, VIII, IX и X, а Обуда става район III.
През 1930 г. се създават 4 нови района. Районите XI и XII са изградени чрез обособяване на части на район I. Отделя се и северната част на районите V, VI, VII и X – западната част на тази територия става район XIII, а източната част става район XIV.
Следващата голяма промяна е през 1950 г., когато към Будапеща са присъединени 7 близки града и 16 села.
Район IV е прикрепен към район V, а бившият град Уйпещ получава името район IV. Част от другите близки независими села са присъединени към вече съществуващи райони на град. Друга част от бившите села и градове пък са групирани заедно и по този начин се образуват нови 8 нови района – от номер XV до номер XXII.
След падането на комунизма има много инициативи за образуване на нови райони и даже за отделяне на някои райони от Будапеща. Единствен успешен случай обаче е референдумът, проведен през 1994 г., когато част на район XX се отделя и по този начин се образува новият район XXIII.
Така днес Будапеща има 23 района. Всеки район има статут на независима община, ръководена от собствено пряко избрано депутатско събрание и собствен пряко избран кмет. Има и столично депутатско събрание и главен кмет на Будапеща (които също се избират пряко). Отделните райони не са подчинени на Будапеща, а властта се упражнява заедно. Поради това де факто Будапеща се управлява от 24 изборни органа и 24 кмета. Поради хаоса, който често предизвиква тази ситуация (например на една и съща улица има различни такси за паркиране от двете страни на улицата, поради това, че двете страни на улицата са към различни райони), преустройството на управлението на столицата постоянно е на дневен ред, но за такава промяна е необходимо мнозинство от 2/3 в унгарския парламент.
Култура и съвременен живот
В Будапеща се намират архитектурни паметници като внушителния комплекс на Унгарския парламент, Рибарският бастион, Кралският дворец, църквата „Свети Матияш“, катедралата „Свети Стефан“, Националната опера и много други. В края на известния булевард „Андраши“ е разположен впечатляващият „Площад на героите“, където се издига сградата на Музея за изящни изкуства , притежаващ една от световно значимите сбирки на произведения на изкуството. Сред експонатите са произведения на Рафаел, Диего Веласкес, Ел Греко, Гоя, Ван Дайк, Огюст Роден и много други.
На около 20 km извън града се намира пистата за Формула 1 „Хунгароринг“, изградена през 1986 г. За състезанията, провеждани ежегодно в средата на август, пристигат около 120 000 зрители. На един от островите в р. Дунав – Маргит, са изградени множество спортни площадки и басейни.
Новини от Икар тур

Ранни записвания - как да си изберем почивка. Пълен гайд от професионалисти.

28 Ноември 2016 г.
  Всяка година чакаме ваканцията с нетърпение, за да можем най-после да си починем от натоварването в офиса, злободневн...

Ранни записвания за Турция за лято 2017 с автобус с 4, 5, 5, 7, 9, 10, 11 и 12 нощувки...

22 Ноември 2016 г.
Започнаха записванията за Турция за лято 2017 с автобус с 4, 5, 5, 7, 9, 10, 11 и 12 нощувки, както и самолетни програми с...

Защо да изберем почивка в Гърция (част 1)

13 Ноември 2016 г.
     Неслучайно Гърция е сред най-предпочитаните дестинации. Все повече българи избират Гърция за своята почивка...

Лято в Рим или Милано на най-горещи летни цени!

28 Август 2016 г.
Възползвайте се от специалните летни цени за полети от Рим и Милано! Цена за еднопосочен билет: € 65 Цена за двупосо...

Полети до Дюселдорф на най-ниски цени!

28 Август 2016 г.
Полети до Дюселдорф на най-ниски цени! Цена за еднопосочен билет: € 81 Цена за двупосочен билет: € 159 Въз...

Палма де Майорка и Малага никога не са били толкова близо!

28 Август 2016 г.
Палма де Майорка и Малага на атрактивни цени от 129 евро за еднопосочен билет! Цена за еднопосочен билет: € 129 Цена...