Екскурзии и Почивки Куба

Куба - Екскурзии и Почивки

Потопете се в една Карибска приказка, очарователната Куба ще ви заплени със своята неподправеност, с неземна и екзотична природа- с тропически гори, кокосови палми, коралови рифове, финни и романтични плажни ивици и изумрудени води,множество малки заливчета и полуострови.


Екскурзии и почивки Куба

Куба

Република Куба (на испански: Cuba или República de Cuba) е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона – над 11 000 000 души. Столицата ѝ е град Хавана.
Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените щати.
Куба е една от петте комунистически страни в света, и поради това играе важна роля в регионален и световен мащаб (особено през Студената война), и е един от основните доставчици на хуманитарна помощ за страни от Третия свят. Средната грамотност на населението е 99,8%, детската смъртност е по-ниска от тази в някои развити страни, а продължителността на живота е 77,64 години.  През 2006 година WWF определя Куба като единствената страна, отговаряща на дефиницията за устойчиво развитие.
-История
Испанските колонии
Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова – Каобана, което на езика им означава „център“.
Когато Колумб пристига в края на 15 век, той обявява острова за испанска територия  и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.
През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там – Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 г.
Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развитият град в региона.
Испано-английската война
През 1762 г. Англия завоюва Хавана. Само една година по-късно обаче френско-английско-испанският мирен договор връща Куба на Испания, като в замяна Испания се отказва в полза на Англия от Флорида.
Борби за независимост
В началото на XIX век започват движения за независимост. Някои искат реформи, други независимост, трети – присъединяване към САЩ.
Първото значително въстание започва през 1868 г. и е ръководено от Карлос Мануел де Сеспедес. Борбата пропада през 1878 г. поради вътрешни противоречия между въстаниците. Жертвите са над четвърт милион.
 
Тогава излиза на сцената Хосе Марти. През 1886 г. той постига отмяната на робството. В резултат от отмяната на робството (т.е. от отпадането на евтина работна ръка) много плантации фалират, започва уедряване на поземлената собственост. Американският едър капитал оттогава става господстващ в захарната и тютюневата индустрия на Куба.
 
През 1895 г. избухва втората война за независимост. В бой пада самият Хосе Марти. През 1898 г. САЩ се намесват във войната на страната на въстаниците.
 
През 1898 Куба, по силата на испано-американския парижки мирен договор от 1898 г., става владение на САЩ.
Независимата Куба
 
През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ имат право да се намесват във вътрешните работи на Куба „с цел запазване на нейните стабилност и суверенитет“. Декларацията Плат е отменена чак през 1934 г., тогава Куба възвръща и de facto пълния си суверенитет.
 
През 1925 г. генерал Херардо Мачадо Моралес взима властта.
 
През 1933 г. Фулхенсио Батиста прави военен преврат. През 1940 г. печели изборите за президент като кандидат на широка коалиция с участието и на Кубинската комунистическа партия. Президентът Батиста се радва на огромна популярност, на изборите през 1944 г. е преизбран за президент. По времето на Батиста големи инвестиции от САЩ се вливат в кубинската икономика, което значително повишава нивото на жизнения стандарт в страната.
 
След 1948 г. при президентите Рамон Грау и Карлос Прио Сокарас се увеличава корупцията и влиянието на американската мафия.
 
През 1952 г. Батиста извършва нов преврат. Този път обаче не желае връщане към конституционния ред, поради което в страната се оформя силна опозиция. Президентът Батиста става военен диктатор и започва жестоки гонения срещу всички опозиционери в страната, избива хиляди невинни кубинци и затваря всички университети в Куба, поради критиките и недоволството на студентите към него. Начело на една от опозиционните групировки е Фидел Кастро.
Кубинска революция
През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е подържана от САЩ. Тесен кръг от богати властимащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ. Фидел Кастро е приет с резерви и от Хрушчов поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста тайно емигрира в чужбина, изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война.
 
Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. В Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от СССР.
Постреволюционна Куба
Правителството на САЩ налага пълна икономическа блокада на „Острова на свободата“ и финансира кубинската опозиция на територията на САЩ. През 1961 г. опитът на диверсионна група от 1400 наемници, въоръжени от САЩ с цел да свалят от власт Фидел Кастро в „Залива на свинете“ завършва с провал. Не се сбъдва замисълът на ЦРУ чрез прехвърлянето на латиноамерикански наемници на кубинска територия, водени от американски съветници, да се създаде ръководено от САЩ „съпротивително движение“, което впоследствие да поиска военна намеса от Вашингтон за сваляне на Фидел Кастро. Този случай е в основата на Карибската криза, поставила на карта мира на планетата. Президентът на САЩ Кенеди, под въздействието на внушителната военноморска армада на СССР до кубинските брегове, респектиран от опасността да предизвика III световна война, се отказва от намеренията си за военен метеж на острова. Подобен сценарий е разигран и в Панама, където с пряка военна намеса е ликвидирана народно-демократичната власт на тази страна, заменена от определени във Вашингтон хора. На 1 май 1961 г. Фидел Кастро обявява народно-демократичния характер на кубинската революция. Започва национализация. Въвеждат се социално-ориентирани реформи: гарантирано право на труд, безплатно образование и здравеопазване, преференциални заеми при закупуване на земя, платен отпуск при болест и др. Под ръководството на Ернесто Че Гевара се правят първите стъпки за създаване на промишленост в тази бедна карибска страна. Провежданите до момента избори за държавни органи недвусмислено показват пълното одобрение на кубинците на проведените реформи и политическата система на Кастро. Ернесто Гевара е всепризнат национален герой на Куба.
След разпадането на СССР и прекратяването на помощта от социалистическите страни Фидел Кастро е принуден да въведе реформи и ограничения като купонна система, строг контрол на търговията със стоки за потребление и енергоресурси, икономически ограничения. Тези реформи не засягат определени социални среди като инвалиди, майки с деца до 3 г., пенсионери, изкупните цени на захарната тръстика и др. Поради икономическата блокада чуждите инвестиции са невъзможни за Куба.
На 31 юли 2006 г. Фидел Кастро се оттегля от власт по здравословни причини. Здравословното състояние на Фидел Кастро е добро за годините му. Днес Кастро продължава да е политически активен. С огромната си ерудиция той е уважаван събеседник и съветник на политическите дейци от много латиноамерикански страни.
На 24 февруари 2008 г. Националното събрание на страната избра за президент Раул Кастро.
На 17 декември 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама и председателят на Държавния съвет на Куба Раул Кастро обявяват възобновяването на дипломатическите отношения между двете страни, прекъснати през 1961 г.
География
Република Куба заема едноименен остров, дълъг 1260 km и широк 191 km в (най-широката си част), разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият ѝ южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови, повечето от тях ненаселени.
Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната му част. Тук се извисява най-високият връх Туркино (2005 m). Ниските южни части на островна са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико, полуостров Флорида, САЩ, и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 km северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.
Куба има в изобилие запаси от никел (на второ място в света след Русия), на пето място е по запаси на кобалт. Също така има и известно количество нефт.
Климат
Климатът на страната е горещ и влажен тропичен, пасатен. Средногодишната температура е 25,5 °C. Средната температура на най-студения месец (януари) е 22,5 °C, а на най-горещия (август) – 27,8 °C. Температурата на повърхностните води край бреговете през зимата възлиза на 22 – 24 °C, през лятото – на 28 – 30 °C. Средногодишното количество на валежите, падащи обикновено във вид на порои, е 1400 mm, обаче често се случват и сушави години.
В климата на Куба ясно са изразени два климатични сезона: дъждовен (май – септември) и сух (октомври – април). През дъждовния сезон падат 3/4 от цялата годишна сума на валежите.
Особеност на кубинския климат е типичната висока влажност през цялата година. Съчетанието на голяма влажност и висока температура оказва като цяло неблагоприятно влияние върху живота на хората. Все пак по крайбрежието вятърът от морето смекчава жегата, носи свежест, а през вечерите – и прохлада. Навсякъде ветровете се отличават с известно постоянство, затова често може да се видят дървета, стволовете на които имат и съответен наклон.
Куба е подложена на действието на тропическите циклони, които се зараждат през лятно-есенния период (юни – средата на ноември) на изток от Малките Антилски острови и в западната част на Карибско море, придвижвайки се след това към Флорида. Циклоните са съпроводени от обилни порои и силни ветрове, способни да причинят големи щети на стопанството и на населението на острова.
Реките в Куба са къси, немноговодни. Горите, покриващи около 10% от територията, са се запазили само в планинските и заблатените райони. Животинският свят на сушата е относително беден. В същото време в заобикалящите Куба води има ценни (и за промишлен улов) риби, мекотели, лангусти, скариди, а също водни гъби.
Езици
Най-използваният е официалният език испански. Най-разпространеният чужд език е английският. По-старото поколение сред кубинците от китайски произход (около 1 % от населението) знае и китайски. Част от кубинските евреи знаят идиш или ладински. Свещениците на религия „сантерия“ използват езика йоруба като богослужебен език
Държавно устройство
Куба де факто е комунистическа еднопартийна диктатура, de jure (според действащата конституция) е „независима и суверенна социалистическа работническа държава във форма на единна и демократическа република“.
Кубинската конституция определя Кубинската комунистическа партия като най-висша ръководна сила на обществото и държавата (чл. 5), и изрично забранява каквато и да е дейност, насочена срещу социализма и комунизма (чл. 62).
Парламентът се избира за срок от 5 години, ролята му е формална, заседава всяка година само няколко дни, и приема без обсъждане предварително приготвените от Държавния съвет законопроекти. Има 609 депутати. Съвременната конституция е приета през 1992 г. и се базира на идеите на Хосе Марти, Ленин, Карл Маркс и Фридрих Енгелс.
За всяко депутатско място има един кандидат. Кандидатите се избират от местно избирателно събрание измежду одобрените от Комитета за защитата на революцията лица. На практика кандидатите се назначават от местните организации на Кубинската комунистическа партия.
Държавният съвет е постоянно действащ орган на парламента, състои се от председател, първи заместник-председател, 5 заместник-председатели, секретар, и 23-ма членове.
Пропагандно табло с цитат от Фидел Кастро: „Бий се срещу невъзможното и победи“
Правителството се състои от председател, първи заместник-председател, секретар, заместник-председатели, министри, и ръководители на по-важни държавни органи. На практика решенията се взимат от 9-членното изпълнително бюро на правителството в състав председател, първи заместник-председател, секретар и заместник-председателите.
 
В действителност Държавният съвет, правителството и 21-членното Политбюро на Кубинската комунистическа партия обикновено заседават заедно. Повечето държавни ръководители имат постове и в трите органа.
Фидел Кастро е първи секретар на Кубинската комунистическа партия, председател на Държавния съвет и председател на правителството до 2006 г. До тогава Раул Кастро е втори секретар на Кубинската комунистическа партия, първи заместник-председател на Държавния съвет и първи заместник-председател на правителството.
Икономика
Куба е една от последните комунистически държави с планова икономика. Преди революцията Куба има добре развита пазарна икономика, която обаче се характеризира с много големи разлики в състоянието на най-бедните и най-богатите слоеве на населението, както и със силно изтичане на националните капитали към други страни (най-вече САЩ). След революцията почти всички предприятия са национализирани и настъпва значително уравновесяване на икономическата активност. Въпреки почти пълното отсъствие на значителна частна стопанска дейност, дългогодишните икономически санкции от страна на САЩ и липсата на значителни природни ресурси, Куба е най-богатата социалистическа страна, с БВП на човек от населението $ 9500, и има значително по-добри показатели от останалите латиноамерикански страни по отношение на детска смъртност, заболеваемост на населението, качество на образованието и здравеопазването.
Индексът за човешко развитие се равнява на 0,863 – сравним с този на страни като Хърватия и Аржентина, и по-висок от тези на Оман и България. Куба е на 14-о място по най-ниска безработица в света – едва 1,8% са безработни.  Частните работници в Куба към 2006 г. се оценяват на 22% от общата работна ръка, сравнено с 8,2% през 1981 г. Средната месечна заплата към 2005 е 334 песо ($ 16,7), а средната пенсия – $9 долара. Трябва обаче да се отбележи, че определянето на цените се извършва от държавата и за повечето стоки те са символично ниски. През 2008 г. системата на равно заплащане за всички работници в държавните предприятия е отменена и заплащането зависи от индивидуалния труд на работника.  Корупцията е често срещана, макар и много по-ниска от средната за региона.
Култура
Кубинската култура представлява специфична комбинация от испански и африкански традиции, с осезаемо латиноамериканско влияние. Кубинските музикални и танцови изкуства са лесноразпознаваеми по цял свят. Преобладаващият стил в музиката е Сон кубано, появил се през 1930-те години, придобил широка популярност първо в Латинска Америка, а после и по цял свят.  Най-специфичните инструменти в изпълнението му са тромпетът, контрабасът и китарата, както и различни видове местни перкусионни инструменти. Сон кубано оказва много голямо влияние върху развитието на салсата, румбата и мамбото.
Центърът за съвременно изкуство „Вилфредо Лам“ е на катедралния площад, разместен в палат от XVIII век, някога резиденция на графовете Пенялвер. Там се провежда Хаванското биенале с участието на стотици художници от цял свят. Музеят на колониалното изкуство, Наполеоновият музей, музеите на парфюмерията, музиката и филателията безспорно си заслужава да се видят, но гвоздеят в туристическите обиколки е Музеят на революцията. Той се помещава във внушителния бивш президентски дворец, откъдето е избягал в Испания диктаторът Батиста заедно с държавната хазна в навечерието на победата на Кастро. Декорациите в някогашния интериор са запазени – те са на легендарната американска бижутерска компания „Tifany“. В стъклен павилион зад сградата, наречен „Мемориал Гранма“, пък е увековечен десантът на Фидел, Че Гевара и още 80 революционери, които на 2 декември 1956 г. пристигат от Мексико и начеват партизанска война в планината Сиера Маестра. Няма как да бъде подминат и Площадът на революцията със статуята на Хосе Марти в центъра, която указва най-високата точка на града – 138 m над морското равнище.


Новини от Икар тур

Ранни записвания - как да си изберем почивка. Пълен гайд от професионалисти.

28 Ноември 2016 г.
  Всяка година чакаме ваканцията с нетърпение, за да можем най-после да си починем от натоварването в офиса, злободневн...

Ранни записвания за Турция за лято 2017 с автобус с 4, 5, 5, 7, 9, 10, 11 и 12 нощувки...

22 Ноември 2016 г.
Започнаха записванията за Турция за лято 2017 с автобус с 4, 5, 5, 7, 9, 10, 11 и 12 нощувки, както и самолетни програми с...

Защо да изберем почивка в Гърция (част 1)

13 Ноември 2016 г.
     Неслучайно Гърция е сред най-предпочитаните дестинации. Все повече българи избират Гърция за своята почивка...

Лято в Рим или Милано на най-горещи летни цени!

28 Август 2016 г.
Възползвайте се от специалните летни цени за полети от Рим и Милано! Цена за еднопосочен билет: € 65 Цена за двупосо...

Полети до Дюселдорф на най-ниски цени!

28 Август 2016 г.
Полети до Дюселдорф на най-ниски цени! Цена за еднопосочен билет: € 81 Цена за двупосочен билет: € 159 Въз...

Палма де Майорка и Малага никога не са били толкова близо!

28 Август 2016 г.
Палма де Майорка и Малага на атрактивни цени от 129 евро за еднопосочен билет! Цена за еднопосочен билет: € 129 Цена...