Екскурзии и Почивки Бразилия

Бразилия - Екскурзии и Почивки



Екскурзии и почивки Бразилия

Бразилия

Федеративна република Бразилия (на португалски: República Federativa do Brasil) е държава, заемаща централната и източната част на Южна Америка. Със мсвоите 8,51 млн. km² (47 % от територията на континента) и над 190 млн. Души страната се нарежда на пето място по площ и по население в света.
На Бразилия се падат между 15 и 20 % от световното биологично разнообразие, включително обширни природногеографски области като Амазония, Атлантическата гора, Пантанал и Серадо. Тя е единствената португалоговоряща страна в Америка и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси.
От началото на 16 век до 1822 г. Бразилия е владение на португалската колониална империя. След като получава независимост, страната е първоначално империя начело с представители на португалската кралска династия Браганса, а от 1889 г. възприема републиканско управление. Днес Бразилия е демократична федерална президентска република, образувана от 26 щата и един федерален окръг.
Седма в света и първа в Латинска Америка по брутен вътрешен продукт, Бразилия днес има силно международно влияние както в регионален, така и в световен мащаб. Тя е една от основателките на Организацията на обединените нации, Г-20, Меркосур, Общността на португалоезичните държави, на Съюза на южноамериканските нации и е една от страните в групата БРИКС. През 2005 г. Бразилия е на 39-та позиция по качество на живот сред страните в света.
Произход на наименованието
Още в началото на колониалната епоха хронисти като Жуау ди Баруш, Висенти ду Салвадор и Перу ди Магаляиш Гандаву свързват произхода на името „Бразилия“ с бразилското дърво (Caesalpinia echinata; на португалски: pau-brasil), от което се произвежда широко използван по това време червен оцветител за платове. По времето на Великите географски открития изследователите често се опитват да запазят в тайна своите открития, и в Европа първоначално се говори за Бразилия просто като за неизвестен остров в Атлантическия океан, откъдето се получава ценната суровина – Terra Brasilis. Произходът на името на самото бразилско дърво е трудно да бъде проследен. Съвременни бразилски филолози го търсят в езика на келтите и дори на финикийците. Преди да се наложи днешното име „Бразилия“, новооткритите земи са познати и като Монте Паскоал (когато португалците за пръв път достигат до тези земи), остров Вера Круш, Земи на Санта Круш, Нова Лузитания, Кабралия и други. Сегашното официално име на страната, „Федеративна република Бразилия“, е въведено през 1967 г. с първата конституция на военния режим, като името е запазено и след приемането на новата Конституция от 1988 г. Преди това държавата официално се нарича „Бразилска империя“, а след установяването на републиканско управление – „Съединени бразилски щати“. Жителите на Бразилия се наричат бразилци, на португалски: brasileiros, като това е утвърдено с първата бразилска конституция от 1824 г. Brasileiro, съвременното наименование на жител на страната, е известно в португалския език още от 1706 г., но първоначално се използва само за търговците на бразилско дърво.
-География
Бразилия е петата по големина страна в света, след Русия, Канада, Китай и Съединените щати, и третата по големина в Америка с обща площ от 8 514 876,599 km², включително 55 455 km² водна площ. Територията ѝ обхваща три часови зони – UTC-4 в западните щати, UTC-3 в източните (и официалното време на Бразилия) и UTC-2 на атлантическите острови.
Територията на Бразилия се пресича от два от петте основни паралела: Екватора, минаващ през устието на река Амазонка и Тропика на Козирога, пресичащ град Сао Пауло. Страната заема обширна площ по протежение на източния бряг на Южна Америка и включва голяма част от вътрешността на континента, споделяйки обща граница с Уругвай на юг, Аржентина и Парагвай на югозапад, Боливия и Перу на запад, Колумбия на северозапад, Венецуела, Гаяна, Суринам и френския отвъдморски департамент Гвиана на север. Разстоянието от най-северната до най-южната точка е 4320 km, а от най-източната до най-западната – 4328 km. Страната има обща граница с всяка държава от Южна Америка, с изключение на Еквадор и Чили. Тя също включва множество океански острови, като скалите Сао Педро и Сао Пауло, Фернандо ди Нороня, Триндади и Мартин Вас както и група малки острови и коралови рифове наречени Атол дас Рокас.
Релеф и води
Бразилският релеф е разнообразен и включва хълмове, планини, равнини, плата и уникалната бразилска савана, позната като серадо. По-голямата част от страната се намира между 200 и 800 m надморска височина. Основните планински възвишения заемат повечето от южната половина на страната. Северозападните части на Бразилското плато са съставени от обширни равнини и заоблени хълмове. Югоизточната част е по-масивна, със сложна система от планини, достигащи до 1200 m надморска височина. Сред тях се открояват Сера да Мантикейра, Сера до Еспинясо и Сера до Мар. През Гвианското плато на север преминава основният вододел, разделящ реките, които текат на юг във водосборния басейн на Амазонка, от вливащите се в басейна на река Ориноко във Венецуела. Най-високата точка в Бразилия е Пико да Неблина който се намира в Сера до Имери (на границата с Венецуела) и има 2 994 m надморска височина, а най-ниската е брега на Атлантическия океан. Бразилия има гъста и сложна речна мрежа, една от най-обширните в света, с осем основни водосборни басейна, които се вливат в Атлантическия океан. По-големите реки са Амазонка (най-пълноводната река в света със среден отток при устието от 12,5 млрд. литра в минута, а според някои оценки и най-дългата в света), Парана и най-големият ѝ приток, Игуасу (който включва водопада Игуасу), Рио Негро, Сао Франсиско, Шингу, Мадейра и Тапажос.
Климат
Бразилският климат включва широка гама от метеорологични условия върху голяма площ и разнообразен релеф, макар че в по-голямата част от страната преобладава тропичният климат. Според системата Кьопен-Гайгер, Бразилия се разделя на няколко основни климатични области: екваториална (Af) и влажнотропична (Am) в Амазония и средната част на атлантическото крайбрежие, степна (BSh) и пустинна (BWh) в североизточните райони саваннотропична (Aw) в централните и северни плата, средиземноморски (Csa и Csb) в централните планински области, влажен субтропичен (Cwa и Cwb) в южните райони. Различните климатични условия създават природни среди, вариращи от тропическите гори в северна и полупустинни региони в североизточна Бразилия до иглолистните гори от субтропичните зони в южна Бразилия и тропическата савана в централна Бразилия. Много региони имат микроклимат, напълно различен от гореизброените видове
Екваториалният климат е характерен за голяма част от северна Бразилия. Сухият сезон не съществува реално, но има отделни периоди през годината, когато пвалят повече дъждове. Средните температурни стойности са около 25 °C, с по-значителни температурни вариации между нощта и деня, отколкото между сезоните. Валежите в Централна Бразилия са по-сезонни, характерни за саваната. Тази част на страната е толкова голяма, колкото басейна на Амазонка, но има много по-различен климат, тъй като е по на юг, при по-голяма надморска височина. На североизток сезонността на валежите е още по-крайна. В районите с полупустинен климат обикновено пада по-малко от 800 mm дъжд, повечето в период от 3 до 5 месеца в годината, като понякога се получават и по-дълги сухи периоди. „Голямата суша“ от 1877 – 78 година е най-тежката, регистрирана някога в страната, и предизвиква смъртта на около половин милион души. Сушата от 1915 г. също нанася големи щети. В южната част, от Баия до Сао Пауло, разпределението на валежите е променливо, с дъждове през цялата година. В тропичния климатичен пояс духат влажните югоизточни пасати, които носят валежи. Южните и югоизточните части имат условията на субтропичен климат със студена зима и средна годишна температура не по-висока от 18 °C. Тук през зимата сланите са доста често срещано явление, заедно с по-редки снеговалежи в най-високите части.
Флора и фауна
Голямата територия на Бразилия обхваща различни природногеографски области, като Амазония, смятана за биологически най-разнообразната в света или Атлантическата гора и бразилската савана Серадо, които също имат голямо биологично разнообразие. По тази причина Бразилия се е утвърдила като мегаразнообразна страна. На юг Араукарската гора расте в условията на субтропичния климат.
Богатата дива природа на Бразилия отразява разнообразието на естествени местообитания (хабитати). Учените смятат, че общият брой на видовете растения и животни в Бразилия е около четири милиона. Сред представителите на големите бозайници могат да се изброят пумата, ягуара, оцелота. Сред редките пък са храстовото куче, лисицата, белобърнестото пекари, бразилският тапир, мравояда, ленивеца, скункса и броненосеца. В южната част елените са в изобилие, а в екваториалните гори на север могат да се видят много видове широконоси маймуни.
Бразилското природно наследство е сериозно застрашено от дейността на човека и по-конкретно от животновъдството, земеделието, дърводобива, минното дело, миграциите, свръхдобива на енергийни източници, като нефт и природен газ, свръхулова, незаконната търговия с диви животни и растения, язовирите и инфраструктурата, замърсяването на водата, климатичните промени, пожарите и инвазивните видове. Строителството на автомобилни пътища в горите улеснява достъпа до някога отдалечени райони, в които вече може да се развиват селското стопанство и търговията. Строителството на язовири пък води до наводняването на равнини и природни местообитания, а мините оставят неизлечими белези на земната повърхност и замърсяват пейзажа. През последните години грижите за природата нарастват, в отговор на световния интерес към проблемите на околната среда.
-История
Предколониален период
Най-ранните сведения за присъствие на хора на днешната територия на Бразилия са фосилни находки от Минас Жерайс, обикновено датирани към 6 хилядолетие пр.н.е. Предполага се, че те са потомци на първата вълна преселници от Азия в Америка.
За разлика от жителите на Андите, които създават уседнала земеделска цивилизация, хората в източната част на Южна Америка водят полуномадски начин на живот и не оставят писмени сведения или монументални архитектурни паметници. По тази причина за историята им преди достигането на страната от певропейците през 1500 г. се знае малко. По археологически данни, главно остатъци от керамика, може да се съди за наличието на множество локални пкултури, сложни вътрешни миграции и нетрайни по-големи политически обединения.
Първият европеец стъпил на земята, позната днес като Бразилия, е испанецът Висенте Пинсон на 16 януари 1500. Въпреки това, днес Бразилия се смята за пофициално открита на 22 април 1500 от португалския губернатор Педру Алвариш Кабрал, който, командвайки флот, пътуващ за Индия, акостира на тази дата пкрай южния бряг на Баия. Договорът от Тордесиляс, сключен между Испания и Португалия през 1494 г., поставя Бразилия в зоната на влияние на Португалия.
Предполага се, че в края на 15 век страната е обитавана от 2 млн. туземци, живеещи в каменната епоха. Местното индианско население е разделено на няколко етнически групи, по-важните от които са: тупи-гуарани, макроже и араваки. Най-голямата група, тази на тупи-гуарани, включва гуарани, птупиникини, тупи и много други подразделения. Територията на тупи се простира между днешните щати Риу Гранди ду Сул и Риу Гранди ду Норти.
Колониална епоха
Колонизацията на Бразилия започва през 1534 г., когато португалският крал Жуау III разделя територията на дванадесет наследствени капитании, но скоро този режим започва да създава проблеми и през 1549 г. е назначен един общ генерал-губернатор на цялата колония. Португалците асимилират част от местните жители, докато други са заробени, избити при военни действия или загиват от европейски болести, към които нямат имунитет. В средата на 16 век, захарта, произвеждана от захарната тръстика, става най-важният износен продукт на Бразилия и за да се справят с нарастващото търсене в Европа, португалците започват да докарват роби от Африка, главно от Ангола. С поредица от войни срещу французи, нидерландци и англичани през 16 и 17 век португалците постепенно разширяват своята територия по крайбрежието, а впоследствие навлизат във вътрешността на континента. През 1680 г. те достигат на юг до брега на Ла Плата, на територията на днешен Уругвай и основават там укреплението Колония дел Сакраменто, преден пост срещу испанското влияние в региона.
В края на 17 век износът на захар започва да намалява, но откриването на злато във вътрешността предотвратява икономическия упадък на колонията. От цяла Бразилия, както и от Португалия, хиляди имигранти отиват на работа в златните мини в Минас Жерайс, Мато Гросо и Гояс.
През 1808 г. португалското кралско семейство, бягащо от войските на френския император Наполеон Бонапарт, се установява в Рио де Жанейро и градът се превръща в столица на Португалската империя. Португалия и Бразилия участват в Наполеоновите войни на страната на Великобритания като временно окупират Френска Гвиана и днешен Уругвай. Важно последствие от войните е премахването на португалския монопол върху външната търговия на колонията, в резултат на което Бразилия за пръв път влиза в преки търговски отношения с други страни, главно с Великобритания. През 1815 г. регентът Жуау премахва колониалния статут на Бразилия и страната става равноправна част от Обединеното кралство Португалия, Бразилия и Алгарве. На 26 април 1821 г. крал Жуау VI се връща в Португалия, оставяйки най-големия си син Педру де Алкантара да управлява Бразилия като регент. През следващите месеци правителството в Лисабон прави опити да ограничи придобитата след 1808 година самостоятелност на Бразилия, което предизвиква недоволството на местния елит.
От независимостта до Ерата на Варгас
На 7 септември 1822 г. бразилците, с подкрепата на регента Педру, обявяват независимостта на страната от Португалия, а на 12 октомври Педру е обявен за първия император на Бразилия. След поредица от сблъсъци с лоялни на лисабонското правителство войски, на 29 август 1825 г. Португалия официално признава независимостта на Бразилия. Първата бразилска конституция е приета на 25 март 1824 г., след като е ратифицирана от общинските съвети в цялата страна. На 7 април 1831 г. император Педру I абдикира и се връща в Португалия, оставяйки за наследник своя петгодишен син, бъдещия Педру II. Управлението на неговите регенти е свързано със силна политическа нестабилност и локални бунтове, като някои щати дори разглеждат възможността да обявят временно независимост до пълнолетието на императора. Бразилски войски (в тъмносини униформи) в бой срещу парагвайците по време на Войната на Тройния съюз През 1840 г. регентството е премахнато и император Педру II официално поема управлението, което успокоява обстановката и „в Бразилия настъпва половин mвек на вътрешен мир и бърз материален прогрес“. За разлика от повечето страни в региона, през следващите няколко десетилетия Бразилия се утвърждава като демократична конституционна монархия с редовно провеждани избори и свобода на печата. През 1850 г. е забранена презоеканската търговия с роби, а през 1888 г. робството е окончателно премахнато. По време на 59-годишното управление на Педру II Бразилия води три успешни войни – Платинската война (1851 – 1852), Уругвайската война (1864 – 1865) и Войната на Тройния съюз (1864 – 1870) – които донасят на страната известни териториални придобивки и я утвърждават като водеща сила в Южна Америка. След смъртта на двамата си сина, император Педру II губи интерес към управлението и не се противопоставя на засилващото се недоволство на консервативните кръгове, недоволни от премахването на робството. На 15 ноември 1889 г. е извършен военен преврат, оглавен от маршал Деодору да Фонсека, бъдещия първи президент на страната, и монархията е свалена. В началото републиканското управление е военна диктатура – армията контролира администрацията, свободата на печата е премахната и изборите се манипулират от военните власти. През 1894 г. цивилните републиканци идват на власт, давайки начало на „продължителна гражданска война, финансова катастрофа и некомпетентност на правителството“. Едва през 1902 г. новото правителство започва възвръщане към политиката от времето на Империята, обещавайки мир и ред в страната и възстановяване на международния престиж на Бразилия. Постигнат е успех с подписването на няколко международни договора, разширявайки (например с покупката на щата Акри) и гарантирайки бразилските граници. През 1917 г. Бразилия се включва в Първата световна война на страната на Антантата и участва във военните действия в Атлантическия океан, както и с медицински части в Европа. През 1920 г. страната е обхваната от поредица бунтове, организирани от млади офицери. В края на 20-те години режимът на Старата република е отслабен и деморализиран, което позволява на Жетулиу Варгас, току-що загубил изборите за президент, да дойде на власт чрез преврат. Варгас трябва да поеме управлението временно, но вместо това той затваря Конгреса, премахва Конституцията, управлява с извънредни правомощия и заменя губернаторите на отделните щати със свои поддръжници.  През 1935 г. страната е обхваната от комунистически бунтове и комунистите правят неуспешен опит за завземане на властта. Комунистическата заплаха служи на Варгас като претекст, за да направи повторен преврат две години по-късно, след което Бразилия се превръща в открита диктатура. Потискането на опозицията е брутално, повече от 20 000 души са арестувани, създадени са концентрационни лагери за политическите затворници в отдалечени райони на страната, мъченията, репресиите и цензурата стават широко разпространена практика. Бразилия остава неутрална по време на първите години от Втората световна война, докато правителството не обявява война на силите от Оста през 1942 г. Варгас праща германски, италиански и японски имигранти в концентрационни лагери, а през 1944 г. изпраща свой експедиционен корпус в Европа. С победата на съюзниците през 1945 г. и с края на нацистко-фашиските режими в Европа, положението на Варгас става неудържимо и той бързо е свален чрез военен преврат.
Военен режим и съвременно развитие
С възстановяването на демокрацията генерал Еурику Гаспар Дутра е избран за президент, встъпвайки в длъжност през 1946 г. Варгас се връща на власт през 1951 г., този път демократично избран, но трудно се приспособява към новата ситуация и през 1954 г. се самоубива. След смъртта му на власт се изреждат няколко временни правителства. Жуселину Кубичек става президент през 1956 г. и заема помирителна позиция по отношение на политическата опозиция, която му позволява да управлява без големи кризи. Икономиката и индустриалният сектор нарастват значително, но най-известното му постижение е изграждането на новата столица, град Бразилия, открита официално през 1960 г. Нов период на политическа нестабилност довежда до военния преврат от 1964 г. и установяването на Военния режим. Първоначално военните имат за цел постепенното връщане към демократично управление, но режимът постепенно се затваря в себе си и през 1968 г. се превръща в открита диктатура. Потискането на противниците на диктатурата, включително и на градската гериля (guerrilha urbana), става с твърда ръка, макар и не с жестокостта, обичайна за други страни от Латинска Америка. Поради извънредния икономически растеж, известен като „Бразилското икономическо чудо“, режимът достига най-високото си ниво на популярност в годините на репресиите. Генерал Ернесту Гайзел встъпва в длъжност през 1974 г. и започва проекта си за редемократизация чрез процес, който според него ще бъде „бавен, постепенен и сигурен“. Той успява да се справи с лошата дисциплина в армията, която е постоянен проблем на страната още от премахването на монархията, както и на изтезанията на политическите затворници, на цензурата на печата, а накрая и на самата диктатура, след изтичането на срока на действие на Институционалния акт № 5 през 1978 г. Гайзел назначава за свой приемник генерал Жуау Фигейреду, на когото възлага задачата за завършване на прехода към пълна демокрация.  Военните напускат окончателно властта през 1985 г., когато за президент е избран Жузе Сарней. До края на мандата си той става изключително непопулярен, заради икономическата криза и необичайно високата и неуправляема инфлация.
През 1992 г. президент става Итамар Франку, който назначава за финансов министър Фернанду Енрики Кардозу. Кардозу създава успешния „Плано Реал“, който стабилизира бразилската икономика. Фернанду Кардозу е избран за президент през 1994 г. и повторно през 1998 г. Мирният преход на властта между него и наследника му, кандидата на левицата Лула да Силва (избран през 2002 г. и преизбран през 2006 г.) демонстрира, че Бразилия най-накрая е постигнала така желаната дългосрочна политическа стабилност.През 2011 г. президент става Дилма Русев и започва третият пореден президентски мандат на левицата. На 12 май 2016 г. Сенат на Бразилия временно спира правомощията и задълженията на президента Дилма Русев за срок до шест месеца или докато Сенатът определи решението си: да я отстрани от длъжност, ако я намери за виновна, или да я оправдае по повдигнатите обвинения. Вицепрезидентът Мишел Темер поема нейните правомощия и задължения като действащ президент на Бразилия по време на суспендирането.
-Население
Според национално проучване от 2008 г. бразилското население възлиза на около 190 млн. души, (22,31 жители/km²), като съотношението на мъже към жени е 0,95:1, а 83,75% от населението определено като градско. Населението е силно концентрирано в Югоизточния (79,8 млн. души) и Североизточния регион (53,5 милиона), а в двата най-обширни региона, Централно-западния и Северния, които съставляват 64,12% от бразилската територия, живеят общо само 29,1 млн. жители. Населението на Бразилия нараства значително между 1940 и 1970, главно заради намаляването на смъртността, въпреки че раждаемостта също претърпява лек спад през периода. През 40-те години годишният прираст на населението е 2,4%, покачвайки се до 3,0% през 1950 г. и оставайки на 2,9% през 1960 г., като средната продължителност на живота нараства от 44 на 54 години, а през 2007 г. достига до 72,6 години. През втората половина на 20 век прирастът на населението намалява от 3,04% годишно в периода 1950 – 1960 г. до 1,05% през 2008, като се очаква до средата на 21 век да падне до отрицателна стойност от около −0,29%, завършвайки по този начин демографския преход.
Най-големите метрополни региони са около градовете Сао Пауло, Рио де Жанейро и Бело Оризонти – всички намиращи се в югоизточната част на страната – с компактно население съответно 19,5, 11,5 и 5,1 млн. Души Почти всички столици на щати са и най-големите градове на съответния щат, с изключение на Витория (столица на Еспирито Санто) и Флорианополис (столица на Санта Катарина).
Езици
Официален език на Бразилия е португалският. Също така официално е признат и защитен бразилският жестомимичен език. Португалският се говори от почти цялото население и на практика е единственият език, използван във вестниците, радиото, телевизията и за бизнес и административни цели. Изключение са общините Сао Габриел да Кашоейра, в която местният език ненгату има статут на съофициален с португалския, и Помероди, където немският също има статут на съофициален език. Бразилия е единствената страна в Америка, в която се говори португалски, което прави езика важна част от бразилската национална идентичност и разграничава културата на страната от тази на нейните испаноговорящи съседи. В продължение на няколко века бразилският вариант на португалския език се развива относително самостоятелно, повлиян от индиански и африкански езици, в резултат на което се отличава, най-вече във фонетично отношение, от европейския португалски и от португалския в други португалоезични страни. Различията са сравними с тези между американския и британския английски.  През 2008 г. Общността на португалоезичните държави (CPLP), включваща представители от всички страни, в които португалският е официален език, постига споразумение за реформиране на португалския в унифициран международен език, за да се ограничи неговото разделяне на диалекти. Страните от Общността си поставят срок до 2014 година, за да се адаптират към необходимите промени. Различни малцинствените езици се говорят в цялата страна. Използват се сто и осемдесет местни езика в отдалечени райони от коренното население, както и някои други, говорени от имигранти и техните потомци. На юг са запазени значителни немскиговорещи (най-вече хунсрюкски диалект) и италианскиговорещи общности (главно талианския диалект, с венециански произход), които са значително повлияни от португалския език.


Новини от Икар тур

Ранни записвания - как да си изберем почивка. Пълен гайд от професионалисти.

28 Ноември 2016 г.
  Всяка година чакаме ваканцията с нетърпение, за да можем най-после да си починем от натоварването в офиса, злободневн...

Ранни записвания за Турция за лято 2017 с автобус с 4, 5, 5, 7, 9, 10, 11 и 12 нощувки...

22 Ноември 2016 г.
Започнаха записванията за Турция за лято 2017 с автобус с 4, 5, 5, 7, 9, 10, 11 и 12 нощувки, както и самолетни програми с...

Защо да изберем почивка в Гърция (част 1)

13 Ноември 2016 г.
     Неслучайно Гърция е сред най-предпочитаните дестинации. Все повече българи избират Гърция за своята почивка...

Лято в Рим или Милано на най-горещи летни цени!

28 Август 2016 г.
Възползвайте се от специалните летни цени за полети от Рим и Милано! Цена за еднопосочен билет: € 65 Цена за двупосо...

Полети до Дюселдорф на най-ниски цени!

28 Август 2016 г.
Полети до Дюселдорф на най-ниски цени! Цена за еднопосочен билет: € 81 Цена за двупосочен билет: € 159 Въз...

Палма де Майорка и Малага никога не са били толкова близо!

28 Август 2016 г.
Палма де Майорка и Малага на атрактивни цени от 129 евро за еднопосочен билет! Цена за еднопосочен билет: € 129 Цена...